Как духът се превръща в камила, а камилата в лъв и накрая лъвът - в дете ~ Речите на ЗАРАТУСТРА
(Also Sprach Zarathustra by Mitchellnolte)
Три метаморфози на духа ви посочвам: по какъв начин духът се трансформира в камила, а камилата – в лъв, и най-после лъвът – в дете.
Много тежести съществуват за духа, за мощния, устойчив дух, в който населява страхопочит: неговата мощ жадува за тежести и най-тежък товар.
– Що е тежко! – така пита издръжливият дух и коленичи. Подобно на камила той чака добре да го натоварят.
– Що е най-тежкото задължение, смелчаги! – така пита издръжливият дух. – За да го поема и да се веселя на силата си?
Не е ли това: да се унизиш, с цел да нараниш високомерието си? Да оставиш нелепостта си да блесне, с цел да се присмееш на мъдростта си?
Или може би: да изоставиш делото си, когато то чества своята победа? Да се изкачиш на високи планини, с цел да изкусиш изкусителя?
Или може би да се храниш с жълъди и трева на познанието и поради истината да страда душата ти от апетит?
Или може би: да си болен ида препращаш утешителите по домовете им, с цел да сключваш дружба с глухи, които нивга не ще те чуят що искаш ти.
Или може би: да обичаш тези, които ни презират, и да подаваш ръка на призрака, когато той желае да ти вдъхне смут.
Цялото това най-тежко задължение издръжливият дух поема върху себе си и като натоварена камила, която бърза в пустинята, той бързо крачи в своята пустиня.
Ала в самотната пустиня се прави втората трансформация: духът се трансформира тук в лъв. Свобода желае той да извоюва и стопанин да стане в своята лична пустиня.
Своя финален стопанин търси той тук. Той ще се опълчи като зложелател против него и своя финален господ и ще се бори за победа с великия дракон.
Кой е великият дракон, който духът не желае да зове повече стопанин и господ? " Длъжен си " се зове великият дракон. А духът на лъва споделя: " Аз желая ".
" Длъжен си " лежи на пътя му един блестящ в своето златисто зарево люспест дракон и на всяка негова люспа блещи със златни букви написано: " Длъжен си! "
Хилядолетни полезности блестят по тези люспи и така приказва най-могъщият от всички змейове: " Всяка полезност на нещата свети по мен. "
Всяка полезност е към този момент основана и всяка основана полезност – това съм аз.
Наистина не трябва да има към този момент никакво " Аз желая. " Тъй рече змеят.
Братя мои! Защо е нужен лъв в духа! Нима не е задоволително товарното животно, което се отхвърля и изпитва страхопочит?
Да твори нови полезности, това лъвът към момента не е в положение, само че да си извоюва независимост за ново творчество – това е в положение да реализира мощта на лъва.
Да се извоюва независимост и да се сложи едно свещено " Не " даже и пред дълга – за това, братя мои, се изисква лъв.
Да си извоюваш правото на нови полезности – това е най-ужасното посягане за един устойчив и изпълнен със страхопочит дух. Наистина това е обир и е дело на алчен звяр.
Като своя най-голяма реликва обичаше нявга той това " Длъжен си ", до момента в който в този момент би трябвало да открива илюзия и произвол даже и в най-святото, с цел да може да заграби свободата от обичта си. За този обир му е необходим лъвът.
Ала кажете, братя мои, какво е в положение да извърши детето, веднага като даже лъвът не е смогнал да го направи. Защо е било належащо грабливият лъв да се трансформира и в дете?
Невинност е детето и давност, едно ново начало, една игра, едно самозадължаващо се колело, едно изначално придвижване, една свещена заръка: " Да бъде! "
Да, братя мои, за играта на сътворението е нужна свещената заръка на словото: " Да бъде! " Духът иска своята воля, изгубилият света спечелва свой личен свят.
Назовах ви три метаморфози на духа: по какъв начин духът се трансформира в камила, а камилата в лъв и най-после лъвът – в дете.
Тъй рече Заратустра. Тогава той пребиваваше в града, наименуван " Пъстрата крава ".
(Raffael, Die Schule von Athen, Ausschnitt mit Raffael, Ptolemäus, Zarathustra, School of Athens, detail)
Фридрих Ницше, „ Тъй рече Заратустра ” Книга за всички и никого
